Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2013 17:44 - Успешно осъждане на банка за едностранно повишение на лихва по кредит или как адвокат осъди банка
Автор: aidriell Категория: Забавление   
Прочетен: 2049 Коментари: 0 Гласове:
3



Успешно осъждане на банка за едностранно повишение на лихва по кредит или как адвокат осъди банка

През 2011 година Софийският районен съд се произнесе с едно революционно, поне за България, решение, съгласно което разпоредбите в договор за банков кредит, предвиждащи право на банката едностранно да променя лихвите по кредита, са нищожни. Настоящата статия разглежда въпроса как адвокат осъди банка от името на клиентите си и по–специално как стои въпросът относно валидността на клаузи от договор за банков кредит, които позволяват едностранна промяна на условията по банковия кредит от страна на банката, без да се изисква съгласието на клиента.

Съгласно масовата практика - банката е предложила проект на договор на клиентите и въобще е отказала за коментира и промени определени клаузи, които клиентите са повдигнали на въпрос. Била е договорена конкретна месечна анюитетна вноска съгласно изготвения от банката погасителен план. Но само след няколко месеца банката е увеличила едностранно размера на договорената и изрично упомената в договора лихва. Без да уведоми клиентите. След още известно време анюитетната вноска е била още два пъти повишена – като след последното увеличение вече е била в размер с почти 20% по-висок от първоначално договорената.

При горната фактическа обстановка клиентите са предявили иск за нищожност на договорните клаузи, съгласно които банката е имала право да променя едностранно размера на дължимата лихва. Основните аргументи в подкрепа на горното са, че са налице неравноправни клаузи - във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да вдига лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Това не може да се определи като добросъвестно поведение от страна на търговеца. Налице е и значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Неравноправна клауза е тази, която "поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля". Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Банката, разбира се, оспорва всичко от гореизложеното. Най-вече с мотива, че горните правила относно неравноправните клаузи били неприложими към банковите кредити. А европейските директиви нямали пряко приложение.

Съдът обаче заема следното мотивирано становище:

В чл. 143, т. 3 изрично е посочено, че неравноправна клауза е тази, която "поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля". В настоящия случай промяната на Базисния лихвен процент на банката - ответник се определя изцяло от него. Това е признато и в самия договор, в който изрично е посочено, че БЛП не подлежи на договаряне с кредитополучателя. По този начин зависимостта от изпълнение на задължението се явява единствено БЛП на самата банка. Банката следваше да докаже, че оспорените клаузи не са били предварително подготвени, респ., че ищците са имали възможност предварително да ги обсъдят с ответника. На второ място, процесните четири клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП.

Съгласно тази разпоредба неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая, посочените четири клаузи съдържат условието на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, а именно възможна промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в договора основания. При такава формулировка на основанието за промяна лихвения процент няма как да не се попадне в хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП.

На трето място, налице са неравноправни клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на услугата, т.е. лихвата, която ищците ще заплащат за срока до края на договора се завишава многократно. За тях като потребители не е уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит, ако ли пък се случи, ще трябва да заплатят такса върху размера на предсрочно погасената главница.

Посочените четири клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени.

Неравноправността на клаузата следва да се преценява именно към момента на сключване на договора за кредит. Последният е финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП във вр. с Параграф 13, т. 12, буква "б" от ДР на ЗЗП, според който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, потребителски кредит, обезпечен с ипотека.

Нормата е заимствана от чл. 3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Самият ЗЗП е приет въз основа на тази директива, което е упоменато в § 13а от ПЗР на Закон за защита на потребителите, респ. според приложение № 2 от Директивата, същата се отнася и за финансовите услуги.

Идеята на закона изхожда от това, че потребителят се свързва с по-слабата икономически страна в това правоотношение, който следва да бъде защитен, за да се улесни изграждане на вътрешен пазар и свободно движение на стоки. Поради това той не следва да бъде в позиция на неинформираност и не следва да бъде принуждаван да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика услуги, без да може да повлияе на съдържанието им. Така решение С-168/2005 г., С-484/2008 г. на СЕС.

Съдът приема, че след като Директива 93 е въведена в ЗЗП и по-специално чл. 3 от Директивата е възпроизведен в чл. 143 от Закона, то чл. 143 от ЗЗП е европейска норма /Решение по делото "Erte", С-260/89/. Според това последно решение винаги, когато една държава членка на ЕС, ограничава правата на гражданите чрез национални мерки, прилага се европейското право. В случая следва да се приложи чл. 51, ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, така и Преюдициално питане по дело С-40 от 2011 г. във връзка с обозначението на понятието "приложение на европейско право". Затова следва да се приеме, че неравноправната клауза няма да обвърже потребителя, в случая ищците, които да заплащат и едностранно определените от банката лихви именно като съдът се позове на практиката на ЕС, тъй като същите противоречат както на вътрешното право, така и на общностното такова.

По отношение на клаузите от конкретния договор за банков кредит:

Чл. 3 (1) "за усвоения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата намален с … пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на … процента".

Чл. 3 (5) "Действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. БАНКАТА уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят".

Чл. 6. (3) "В случай, че по време на действието на настоящия договор БАНКАТА промени Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в чл. 1 се променят автоматично, в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие".

Чл. 12. "БАНКАТА запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор".

Съдът приема, за неоснователни доводите на ответника, че посочените четири норми не са нищожни, като счита, че същите са нищожни като противоречащи на закона. След като ищците са били задължени да заплащат исковите суми въз основа на нищожни клаузи, то на същите следва да се възстанови сумата която е внесена въз основа на тези норми, на отпаднало правно основание и по иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Воден от горното, съдът признава за нищожни като противоречащи на закона цитираните клаузи от договора за банков кредит и осъжда банката да върне на клиентите - ищци платените от тях над изрично договорения размер лихви, както и разноските, направени от тях, за държавни такси и адвокатско възнаграждение. 

 

Настоящата статия изразява мнението на автора по актуални правни въпроси и не представлява правен съвет и не следва да бъде приемана като такъв. За юридическа консултация или съдействие по конкретен казус можете да се обърнете към компетентен адвокат.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aidriell
Категория: Технологии
Прочетен: 682169
Постинги: 178
Коментари: 189
Гласове: 881