Постинг
06.03.2012 21:37 -
Мъничките мигове-Мгновения
Автор: aidriell
Категория: Тя и той
Прочетен: 2147 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2012 01:08
Прочетен: 2147 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 07.03.2012 01:08
Йосиф Кобзон - Мгновения
Не думай о секундах свысока,
Наступит время - сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения.
Мгновения спресованы в года,
Мгновения спресованы в столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье, где последнее.
У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают кому позор,
Кому бесславье, а кому бессмертие.
Из крохотных мгновений соткан дождь,
Течет с небес вода обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждешь,
Когда оно придет, твое мгновение.
Придет оно, большое, как глоток,
Глоток воды во время зноя летнего.
А в общем надо просто помнить долг
От первого мгновенья до последнего.
Не думай о секундах свысока,
Наступит время - сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения.
===========================
================
====================================================================
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде - последният.
Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои - безсмъртие.
От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.
Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Не думай о секундах свысока,
Наступит время - сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения.
Мгновения спресованы в года,
Мгновения спресованы в столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье, где последнее.
У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают кому позор,
Кому бесславье, а кому бессмертие.
Из крохотных мгновений соткан дождь,
Течет с небес вода обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждешь,
Когда оно придет, твое мгновение.
Придет оно, большое, как глоток,
Глоток воды во время зноя летнего.
А в общем надо просто помнить долг
От первого мгновенья до последнего.
Не думай о секундах свысока,
Наступит время - сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения.
===========================
================
====================================================================
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде - последният.
Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои - безсмъртие.
От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.
Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Следващ постинг
Предишен постинг
