"Много често срещано явление е хората да не могат да бъдат убедени в нищо ново, след като са достигнали определена възраст. Срещнат ли нещо ново, те се питат единствено дали вече са мислили за него. Ако са мислили, са съгласни с явлението, ако не, то тогава то е неправилно, абстрактно или нещо подобно. Накратко, има някаква причина, поради която не се ангажират с него. А всъщност съвременният човек има сериозната задача, не бих искал да кажа да се остави да бъде убеден в нещо ново, но поне без предразсъдъци, безпристрастно да може да бъде докоснат от новото, да участва в новите неща, които навлизат в света.  

Казаното изглежда като тривиална забележка, но то не е тривиална забележка, защото срещу това, което имам предвид, в днешно време се греши извънредно много. А някои неща биха се подобрили съвсем бързо, ако във взаимоотношенията на хората се развие повече убедителна сила, ако те не са така отрицателно настроени един към друг и не държат толкова твърдоглаво на собственото си мнение, възприето на определена възраст.” (Рудолф Щайнер, лекция от 5. април 1919 в СС 190 “Импулси от миналото и бъдещето в социалните явления”)